igineva (Ирена Иванова)
68 21
Sep 19, 2008, 7:47 AM

Там 

  Poetry » Other
572 0 2

 

Там, оковани в лед и снегове,
заспиват зимния си сън
внезапно опустели брегове,
където стъпките преследват се със звън.

Там вятърът единствен се отбива - 
неканен - с режещи криле свисти,
поспира се, оглежда се и си отива
във песните на укротените вълни.

Там слънцето понякога протяга
сънливо, уморената си длан
и сепнато от самотата бърза да избяга
зад облачния мрачен параван.

Там - край морето толкова е тихо,
по стъпките не тичат днес следи
и само полетът на чайките напомня плахо
за миналите дълги летни дни.

© Ирена Иванова All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??