Jul 1, 2016, 11:28 AM  

Там 

  Poetry » Other
526 1 6

 

Отново се усмихвам днес за теб
тайничко избърсала сълзата.
Преглъщам буцата-нагарчащ лед
и поглед взирам в бъдното, нататък.

 

Там, може би красиво е, нали,
огряно е небето от съзвездия,
с рисунък - пеперудени очи,
палитрено събрали неизвестия.
И музика Там ангелска звучи,
изпълнена от бели херувими,
а въздухът кристален е, струи
над цветните поля за нас незрими.
Там хората свободни са, летят
крила разтворили на воля,
и стигнали до тайнствения бряг,
душите сливат в ореол огромен.
Там няма болка, мъка, суета,
хармония блажена ги изпълва
и истина, че земните дела
урок за зрънцето са, що покълва.

 

Усмихвам се с надежда, че си Там
облян от светлината на безкрая.
Изпращаш мисли, рожбо, за да знам
какво е вяра и... къде е Рая.

© Таня Мезева All rights reserved.

Author has locked rating.
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • Никола, Деси, Влад... прегръщам ви!
  • Разплака ме! Това не е стих, а нож! Не те поздравявам, защото не трябва в животът да има такива поводи, които да раждат подобна болка, дори и тя да става тема за най-прекрасните творби!
    Прегръщам те!
  • Хресах, Таня! Оценявам го! Поздрави от мен и хубава вечер!
  • Тук е излишнен коментар... Макар и тъжно, изразните средства които си използвала за да опишеш какво е "Там", са възхитителни! Поздрав, Таня!
  • Благодаря, Ели! А относно изгубеното, част от душата ми е там, детето.
  • Зад вярата и надеждата за онова красиво място, което така феерично си обрисувала, се усеща тъгата по нещо изгубено. Прекрасна, докосваща творба! Поздравления!!
Random works
: ??:??