Някой ми каза нещо необикновено:
било времето, когато трябвало непременно
да си с някого, само за да не си сам
и сърцето е празно, ако няма никой "там".
А сърцето ми е призма,
която отразява лъчите любовни.
Не допуска да я тъпчат,
нито да вижда очите лъжовни.
Дава сила, когато някой
я атакува с целия световен печал.
И пропуска само тези,
които могат да вникнат в нея като през воал. ...