февруари 2014 Румяна Славова
Когато люляката зацъфти
и прозрачно-син блесне небосвода,
тогава тръгвам
на лов за пеперудени мечти
в гърдите пълна с тихичка надежда.
И смях по детски в' въздуха ехти,
а слънчев лъч ефирен
спомени далечни в мен разбужда!
И пак, със тихи стъпки,
пак съм там
в зеления притихнал двор ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Log in
Sign Up