Дъждът отново прави чудеса.
Гърбът е мокър, а душата суха.
По улицата сякаш е река.
Къде отива в уличката глуха?
А телефонът яростно мълчи.
Защо се бави Ной да се обади?
Не вярвам точно мен да заличи,
нали съм част от бъдната програма?
Избрал е политици за ковчега.
Немея от решението сляпо.
Отгоре Господ плаче и не гледа
и наводнява със сълзи земята.
Какво пък, за ковчези ми е рано.
На телефона, кабела отрязох.
В сълзи на Бог ще се удавя, само
с глупаци във ковчега да не вляза.
Видя ме Бог. Валежът в миг престана.
Устисках аз проблемите, геройски.
Влезлите, завинаги останаха
в ковчега. Нищо, че е Нойски.
© Валентин Йорданов All rights reserved.