там някъде снежинките полягат по-различно
над всичко
и устните на мрака когато ожаднеят са по-изпръхнали
пресъхнали
са сенките надвиснали на камъните щом заплачат
палача
там някъде внезапен от обичане смекчил дланта си е
от щастие
ковача подковал кръвта си с люляци и пълнолуния
и лудият
изгонен спи все по-смрачен и листопаден по дърветата
сърцето ми ...