Там, където...
Стига толкова... тръгвам, нямам сили да те гледам чужд пред мен,
дори и очите си да затворя, болката няма да изчезне изведнъж като вятъра студен.
Усещам как продължаваш да се вледеняваш
и дълбоки белези от мъка след себе си да оставяш,
но да се боря с теб сили не намирам,
затова и пътя на самотник избирам.
Сълзите ми ще бъдат сутрешната роса по тревата,
а тъгата ми с лекота ще скрия в тъмната нощ,
сърцето ми, почти разбито, оставям в гората,
за да не бъде унищожено с лъжи като остър нож.
Няма да има болка и обида ...