Морето кипи и надига се яростно,

снага извисява в огромни вълни,

които със сила и грохот разбиват се

и отнемат по малко от скалистия бряг.

И извайва водата фигури чудни,

сводове, арки и пещери,

през които слънчевите лъчи плахо надничат

и водните струи отново се стичат.

Там, на брега е заседнал отдавна

кораб старинен - пиратска мечта,

по мачтите му платна избелели се веят

и сякаш песни моряшки пеят.

Пеят те за битки победни,

за фрегати бързи и кораби добри,

за несметни богатства и страстни жени,

чакащи ги да се върнат от бурни води.

Хлапета босоноги по пясъка тичат

и оставят дълбоки следи,

слънце жарко ги огрява

и сърцата им със щастие дарява.

Тичат те край кораба стар

и дебнат да излезе някой корсар,

но чува се само прибоят и на морето ревът,

и на деца сърдити чува се плачът.

Месечина виторога вече е изгряла.

Уморени рибари песен тъжна запяват.

Огънят на плажа бавно в нощта догаря

и в настъпилата тъмнина отново заражда се денят.