Още помня онези полета
с аромат на диви цветя,
само птици се реят в небето!
Този спомен навява тъга!
Виждам даже къщите стари
със измазани, бели стени,
от чимшира обрасли дувари -
нежен спомен който мълчи!
Две очи се усмихват във мрака,
някой пак ми подава ръка!
Моят взор е отправен нататък -
там оставих от свойта душа...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up