Там, зад хълма

Nella_gold (Нели )
841 4525

Jan 17, 2014, 10:00 PM

Poetry » Other

647 0 4

Тези голи тополи,

наредени край пътя,

сякаш сгърчили клони

във предсмъртна агония.

Тези ивици суша,

със смразени зеници...

И дошло им до гуша -

бич за дивни илюзии.

Занемели, врабците

мършавеят по жиците.

Сякаш тежки пестници

по замръзнали бузи...

Но...

Сънуват все пролет,

със зелените листи

ще усмихнат тополите.

А и пътят е... близко.

Ще запеят щурците,

там, зад хълма отбрулен.

Неусетно ще цъфнат

първи бели кокичета.

Там, зад хълма, където

пътят все е нарочен

да ме води нататък,

в онзи свят... Непорочен.

Ще съм там. Ще дочакам

в унес китната пролет...

С нея, знам, ще закичиш

неусетно душата ми.

И пребродил ми мислите,

ще... приседнеш край мене.

Със букетче... игличина

ще закичиш.. косите ми.

Ще ми кажеш едничко...

Тих. И... плахо: "Обичам те!"

Please sign in with your account so you can comment and vote.