(танка)
безмълвно цвете,
изваяно в древността...
зазвуча син блус,
той прегърна нежността -
и затанцува с нея ...
***
(опит за седока)
омайна роза,
създадена за живот...
син блус бе обвил двама...
в ръцете му бе
притихнала нежността...
почна прощалният танц...
PS. Уважаеми читатели, исках да изразя едно и също нещо чрез две различни форми. Дали съм успял и чрез коя съм го направил по-добре - това само вие може да отсъдите. Защото аз не успях да се реша да изтрия едната от тях.
© Вили Тодоров All rights reserved.
Разкрих те, Стрелчо! Сама си призна, че тук и на останалите места се отбиваш заради Сорбус! Освен това аз не разсъждавам, а предпочитам да си "умувам". Да разсъждават критикарите и литераторите. А сега отивам да си остря рогцата. Дано намеря някой точилар нощна смяна!