Къде потърси цветовете на радости и дни свободни? Кога политна на крилете на пролетта, превила се и злобна? Нима разбра, че твойта сянка е мрачна, тъжна и жалее? Нима съдбата ти стопанка е на думите ти, в стих запели? Ти събуди се, слънце живо, изгряло над горчива пропаст. Пропей и истински - фалшиво литни, вдигни се, затанцувай!
Харесва ми като структура и замисъл. Харесва ми и как си го изразил, но последния ред на мен ми се губи. Просто мои впечатления, не е задължително да го променяш.
Поздрав!
пускам мтв върви това :
http://www.vbox7.com/play:55ce835c
влизам в сайта чета теб
а не съм пил още кафе ...
защо животът тй жестоко и нехайно
рови в гръдта на живота спотайна
и мислите жалеят за смисъла
в утроба пресна росна
а животът пак е пресметлив и пестелив
тъй невзрачно блед
глед най отпред на руслото печата
комата вей над бряг
традиционно поета гълчи
гарвани пъстроосветли душегуби
Нико брат ми , ти ме погуби
спонтанно безконечно
и невъзвратимо като
охлюва на смисъла
потаен от скришното начало
на човешкото звездно и медно
...
Блокирането на рекламите (Ad Blocker) е в нарушение на правилата за ползване на платформата! Добавете сайта в списъка с изключения във Вашия Ad blocker!
Може да избегнете показването на рекламите, като направите дарение и получите статут на ВИП потребител/Автор ПЛЮС.
Поздрав!