С живота си играем на една игра. Той ли, аз ли ще го победя? Хванали сме се за гушите. Той ме лъже, че е хубав. Казва, че си струва. Аз пък се преструвам, че не го и чувам. Той настъпва, аз отстъпвам. Танц играем, уж не се желаем. Аз повеждам във играта, той ме ритва и навеждам (уж смирено) си главата. Падам, ставам, но не се предавам. Той се крие зад обрати, аз - зад моите мечти крилати. Слагам маска. Сваля ми я със фалшива ласка. Дава щастие под наем. Аз изплащам доживотен заем. Малко си почиваме от досадната игра, после рязко свиваме и сме пак така - хванати в танца за ръка. Той е срещу мен с ново предложение. Ту приемам, ту отказвам неговото изкушение. Днес ми обяви примирие - щял да черпи с халба бира и със сирене. О, не става! Как пък ще се хвана? Сиренето е безплатно само във капана. Ето ми файдата, че натика ме във дупка на стената. Мишата поука ме запази. Гладна да съм, пак не лазя. А, да... и живота... не го мразя.
Блокирането на рекламите (Ad Blocker) е в нарушение на правилата за ползване на платформата! Добавете сайта в списъка с изключения във Вашия Ad blocker!
Може да избегнете показването на рекламите, като направите дарение и получите статут на ВИП потребител/Автор ПЛЮС.