Грейнали са думите по листите,
разкриват нежно всеки звук на обичта ни.
Изтичат буквите мастилени от пръстите -
като реки широки - извор тих на любовта ни.
А редовете се нанизват през съня ми,
вълните перли са в сърце без бряг, трептят
и сипват радост, капки топли в мисълта ми -
задъхват чак, а думите по лист-живот искрят...
Рисувам пътища, щриховам стъпки в стъпки
и чувам тропота отляво - звън ... след звън ...
Във токчето на пролетните ми обувки
се крият меденени звънчета – зън, зън, зън... ...