Танцът на мечтите
За кой ли път за теб се размечтах,
момиче младо, хубаво като картина.
И питам се защо двамина
в несбъднатото време само
отново срещаме се ние,
щом тази близост пак ме натъжава.
Дали с това, че със косите посребрени
оправдавам своята усмивка,
че минало е мойто време
за танца бурен и тревожен.
И който нощите на свежи утрини
за кратък миг ще преобърне.
Или пък светлите ти устни,
така искрящи и уханни,
отново плашат със красива сила
и карат ме годините си да припомня .
Но само във очите твои тъй прозрачни
аз искам винаги да се оглеждам.
Защото виждам в ирисите сини
отново мойта радост как полита,
нехаеща за идващото време.
А близостта със туй ненужно бреме,
уви, е мъка неизбежна
и младостта ти само я възпира.
Защо пък, малко да си помечтая...
© Любомир Николов All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
-
( Галена, Мария ) поздрави !
-
Мечтай, нанцувай,
толкова е кратък всеки миг изпуснат! -
Искрено и хубаво! Целият живот е поредица от мимолетности. Вечността е само в субективната ни вяра...Поздравления за тези стихове!
-
( Валя ) , Следващият път ще напиша за кафяви очи, или пък има едни такива лещи, променят цвета на очите. Поздрави!
( Душка) , А пък за чувствата , още повече! Поздрави от мен! -
Харес, Любо, продължавай да ме изненадваш....
ж
Ех, защо не бях синеока!
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
