Понякога затварям своите очи, за да отплувам с тъмнината,

а тя - посреща моите мечти.

В един безкраен танц със тишината

опитвам да забравя поне миг съдбата си и нейната прожекция.

Отърсвам се от болката и мисълта, че пак съм част от нечия проекция.

 ...

Тук никой никога не се явява, за да ме отвлича,

за да ме пленява...

Кралицата на суетата е заспала - тя също уморена е да наранява.

 ...

Не исках, но напуснах  този сън красив.

Така е винаги, когато съм щастлива...