Може би на тях приличам
затова си ги обичам.
С тези, острите бодлички,
често аз побърквам всички.
Но ви моля, разберете,
и от мен не се плашете,
че бодлите страховити
всъщност с нежност са обвити.
Щом докоснеш ги с ръка
с обич, плам и доброта,
тез иглички на мига
се превръщат във слънца.
Бодлите са зашитна броня всъщност
не срещу всичко от което ни боли,
а срещу страховете ни на възрастни...
Благодаря за поезията Таничка!