( * Увод се налага , за да няма тайни:
Приказката е на blueneo / Тарзан /,
но споделена е със Етчи /Джейни/
за да не бъде в джунглата сам :) )
Време на маймуни ...
а Тарзан им беше цар.
Сред природните закони
чувстваше се господар.
Джейни мила …
казвам се Тарзан.
Ти си много красива,
аз див, грозен и сам.
Мъжът от джунглата
и една градска дива?
Ти волен в чувствата,
аз много предпазлива.
Ти си хубава жена -
да си моя , е мечта,
идвам на една лиана
искам те сега в нощта.
Ти ли идваш в нощта
и шептиш ми слова?
С тези нежни „неща”
в мен будиш чувства.
Трудно ми е да шептя,
но пък мускули пъча.
Много силно крещя,
без никак да се мъча.
С думите ме галиш
грубоват си, но мил.
Свещи ако запалиш
пътя ще си открил.
Свещ в нощта да паля
за какво ми е това ?
Романтика ли мила -
магия ли е някаква?
Романтика е това , да
действа като магия.
На природата ни зова
отвори очи, открий я.
В наши дни, нещо се промени.
Тарзан в джунглата беше цар,
ала след разговора с Джейни
и на чувствата стана господар.
Да , тялото ти ще обгърна
търсят устните ми страстта.
С целувка нежно ще отвърна
огънят е в мен ... и похотта.
Обгърни ме, обвий ме цяла
от ласките ти ще затрептя.
Романтиката те е завладяла,
на тази страст как да устоя?
В синята нощ, с бяла топлина
луната ни огрява, пеят звезди.
В твоите обятия, търся тишина
милувки не щадя, ти ги приеми.
В такава лунна нощ ме покори
с милувки нежни ме приласкай.
Във обятията ми меки намери
свой пристан, бряг и земен рай.
Полъх разроши кестеняви коси
мракът си тръгна, зора ни огря.
Порой от усмивки, горящи очи,
ритмичен танц телата разлюля.
Полъха е от нежното дихание,
копнежен порив, душа игрива.
Лъч мека светлина, съзерцание,
бурна страст безкрай ни облива.
Омайната си обич сега ти давам
много тихо две думи ще ти шептя,
с чувствена любов ще те дарявам
целувка нежна искам да ти подаря.
© Анета Саманлиева All rights reserved.
Но ти не закъсня, посмей се с нас.
Поздрав и усмивка.