TheoP (Теодор Пенев)
26 8
Oct 14, 2014, 4:16 PM

Татко 

  Poetry
469 0 3

Kогато животът ми кратък
на тая земя привърши
и отида си тихичко и през нощта,
ще ме разбереш тогава, татко,
как детството ми се прекърши
колко беше тежко на момчето без баща.

 

Когато моите очи угаснат
и сърцето ми се вцепени,
ще изреве душата ми ужасно
и всичко тягостно ще освободи.

 

И когато там при теб пристигна
и съгледаш в мен болезнена следа,
тогава всичко в мен ще се отприщи...
Трудно беше на момчето без баща.

 

© Теодор Пенев All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • Радвам се, че ви е въздействало някак. Не знам, трудно ми е да кажа защо и с какви чувства написах това, просто... нещо ми прищрака, дойде ми отвътре :D
  • То, какво да каже човек... Има нещо, което мен лично ме успокоява.
    Онези, които си нямат, е само защото имат Бог за такъв.
  • Тео, Тео...
Random works
: ??:??