Таванът на мечтите днеска ми се вижда нисък...
И сякаш малки са стените, кърпещи пространството до него.
Ръцете им са прекалено къси,
за да рисуват с устни върху всяко белезникаво таванно рамо.
Рамената - пълни с татуировки,
има ли изобщо място за паважа нов?
- има! Още има! - вика с глас надежден леля "Вяра",
а пък после бързо припка да почисти с кърпичка прахта.
Виждам празно място - чисто като блясък...
Дали да го намацам с моите мечти?
Дали да го оставя празно -
от мечтите пропилени може да ми загорчи... ...