ТАВЕНЦЕТО С МИЛИНКИТЕ НА МАМА

... понеже мене все така ме няма, а тя по цял ден вкъщи е сама,

в тавенцето пече милинки мама – и чака да се върна у дома,

додето аз по друмища нелепи търкалям си Вселенското яйце,

наръсила е сиренце – две шепи, и мацнала ги е със масълце,

засилила е фурната на двеста, че крайчецът дано се препече,

и все така очаква – не от днеска, да се завърне нейното момче,

навярно връз милинките си бае? – и ми нарича тих и дълъг път,

и пътниче през този свят безкраен, стишавам се на мамината гръд,

край масичката пак да седнем двама – и да потъна в погледа ѝ тих.

Тавенцето с милинките на мама! – да се търкаля в моя сън и стих.