Хвърчаха порцеланови парчета,
изтръгнати насила от красиво цяло,
пъзела с години бях редила,
мъртво сега се бе разлетяло
Сърцето...
На посоки, безвъзвратно, за последно.
Порцеланът скъп свистеше с вятъра,
защото някой се погрижи в бетонна скръб
да излее лава гореща... Предателят.
Боде и теб, нали бил си с мене,
но някак далечно боде те.
Не стигат в стих устремени ...