Тая нощ се любихме върху брега

Уморени вълни  целуваха за сбогом

 димящата от страст амалгама на телата ни.

Мокрият пясък беше копринена постеля

с монограмите на вечността.

Тая нощ се любихме върху брега.

С пулса на сърцата си

бяхме уловили  ритъма на вятъра

и разтоварихме в него блажени стенания,

които гасиха и палиха  звезди.

Вселената удряше златното дайре на Луната

и  нашепваше тайнствена песен,

с която признаваше,

че ти и аз сме нейният център

и архетип на света.

А ние се любехме върху брега

жадно поглъщащи алено щастие

с аромат на водорасли.

Антични и бъдещи... Ин и Ян.

Половинки на едно цяло.

Две  змиевидни мълнии,

пресичащи огнените си символи

и безмилостно поразяващи се.

Море от копнежи без бряг.

Дихание на многовековни дюни,

които мастилото на морето

отмива песъчинка по песъчинка.

Тая нощ се любихме върху брега.