Тая нощ подарих си разходка.
Тая нощ се оставих просто да бъда.
Нямаше вече никакви клоуни и празни илюзии.
Казано простичко - бях просто свободен

Нямаше вече никакви мисли за оня човек за който си никой.
Нямаше болка отляво, или пък вълнение ако случайно открия в някой 
Скрита оная нейна усмивка

Тая нощ си направих подарък и се подарих обратно на себе си.
Разбрах, естествено.
Неизбежен е махмурлукът на зазоряване 
Ако твърде дълго си пил от мъка

Тая нощ се оставих да бъда 
Нека краката ме водят където си искат
Спуснах се долу до плажа
Морето се галеше долу в скалите
И мъркаше 
И бавно потънах в това солено създание.

Колко много истории криеше в себе си, това мое море.
Колко много мъже беше отмъкнало.
Колко много жени вперили погледи.
Чакаха своите първи любови.

Колко добро си море когато си кротко.
И е лято, и в тебе е топло.
Не изчезват безследно в тебе ония сини удавници.
Не изчезват - разтапят се в тебе.
Намират се.