Nov 13, 2007, 9:23 AM

Тази болка 

  Poetry » Other
865 0 21
Тази болка изпива кръвта ми
и се вглежда в слепи очи,
без въже пристяга врата ми -
задушава провинени мечти.
Тази болка не знае предели,
приютявам я, все разнолика,
като врачка вещае раздели,
раздвояваща змийски езика.
Тази болка изгнива самотно
и изяжда ми здравия разум,
дълбае - в средата ми точно
и клетъчно драска - заразно. ...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Елица Стоянова All rights reserved.

Random works
: ??:??