Nov 13, 2007, 9:23 AM

Тази болка 

  Poetry » Other
818 0 21

Тази болка изпива кръвта ми
и се вглежда в слепи очи,
без въже пристяга врата ми -
задушава провинени мечти.


 

Тази болка не знае предели,
приютявам я, все разнолика,
като врачка вещае раздели,
раздвояваща змийски езика.


 

Тази болка изгнива самотно
и изяжда ми здравия разум,
дълбае - в средата ми точно
и клетъчно драска - заразно.


 

Тази болка чува ми мислите
и е винаги крачка пред мен,
капризно сменя си ризите
и си тръгва с разбития ден.

© Елица Стоянова All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??