Тази болка изпива кръвта ми
и се вглежда в слепи очи,
без въже пристяга врата ми -
задушава провинени мечти.
Тази болка не знае предели,
приютявам я, все разнолика,
като врачка вещае раздели,
раздвояваща змийски езика.
Тази болка изгнива самотно
и изяжда ми здравия разум,
дълбае - в средата ми точно
и клетъчно драска - заразно. ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up