Тази част от мен
Тя нямаше да бъде тъй сама,
ако не беше плакала в мъглата,
говорейки за вечните неща
с дървото, дето птиците очаква,
и вместо с дъжд лицето да суши
и с ветрове тъгата да избърсва,
тя си остана под един афиш,
на който стар спектакъл се разсъхва.
Не можеш да я стоплиш със листа,
заровени като слънца в земята!
Дървото я поръси със слана,
палтенцето ù в облака оплакна.
Не я забравяй, а я приласкай,
извикай ù файтона с ветровете
и не забравяй есенния шал,
във жълти краски който ù изплете.
И не отлагай да ù обясниш –
не си я изоставил под дървото.
Обичаш я, макар и да грешиш,
когато за това не ù говориш.
© Павлина Гатева All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
-
Красиво. Наситено. Силно.
-
Ако той сълзите изтрива,
дори и нужната дума да не намира.
Ако загрижено разтрива краката,
забрави за самотата.
Ако нежно ти гали косата,
не се оплаквай толкова горката.
Не се вглъбявай в грешката-
човешката...
Вземи,
стопли се във подадения шал
и нека той да бъде на сърцето твое - крал.
Защото думите, и в красота облечени
без дела, на забрава са обречени.
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
