Anita765 (Ани Монева)
296 11763
Oct 22, 2016, 12:56 PM

Тази есен 

  Poetry
481 0 6

Аз вървя по пътеките есенни
и броя пожълтели листа.
Отсреща децата са весели.
Паяк плете в мене тъга.

Вятър оголва всички дървета,
в душата ми клони чернеят.
Все по-рядко слънцето свети,
а гнездата пустеят, пустеят.

Небето излива сълзите си
и капчукът под капките стене.
Дълга нощ разпуска косите си,
с пръсти съня ми да вземе.

Минзухари намират пролука,
избутват трошливата шума
и в очите ми в синьо се лутат,
като дълго неказана дума.

Тази есен – така прозаична,
е пътека към бялата зима,
когато ще бъде различно,
щом запаля огън в камината.

© Ани Монева All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??