Тази любов не прилича на другите.
Тя е лице под качулка в дъжда.
Пърха сърцето ѝ като на птиче,
счупило в полет крехки крилца.
Тя е неука, не ѝ трябват думите,
лъгали дълго от страх за погром.
Нито палитра с боичките шарени
да си рисува дъга или дом.
Тая любов не прилича на другите.
Слънце в мъгла, без хоризонт.
Късно пристига като поука.
Вече разтапя студа-мастодонт. ...