Mar 30, 2013, 4:45 PM

Тази моя душа 

  Poetry » Phylosophy
452 0 2

Тази моя душа,

тази моя опора!

С нея аз се теша,

с нея срещам се с хора.

 

Тя ме радва в зори,

в дните в слънце огряни.

Тя в очите сълзи,

щом са в мъка обляни.

 

Тя горчилка таи,

щом ме някой ранява.

В радост цяла струи,

щом любов ме пленява.

 

В радост, даже в печал

тя е винаги стреме.

Прав и даже клечал

с мен е в цялото време.

 

Тя е второто Аз -

в мен живее до края.

Само в крайния час

хваща пътя с... Оная...

© Никола Апостолов All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??