Тази нощ
Видя ли? Тази нощ ще дойде,
очаквана от хиляди години...
Не хиляди (не сме тъй стари),
но нея точно сме сънували във миналото.
Такава я мечтах. Въздушен залез
е жълтата ми пясъчна калъфка,
през който стъпките ти парят -
бял път през дюните по мръкнало.
Вместо морето, имаме чаршафа,
развихрен като буря необятна.
Тъй дълго, дълго съм те чакала,
че цялата съм сол и морска пяна.
Какво направихме? Не хвърлихме
зад себе си ни сол, ни жито, ни петак.
Тринадесети (Петък) мина по пътеките ни
ленив и пълен черен котарак.
Строшихме огледалото -
сто и една обречени, изплакани любови.
Защо ми пука, след като
ти си моите окови?
Разпадна се луната на милиони
блестящи дребни стъкълца.
Да не повярваш, че не свърши
след тази нощ света...
05.05.2015
Велико Търново
© Елица Кръстева All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
-
Здравейте, благодаря за хубавите отзиви! Здравей, Стойна. Благодаря за чудесните думи за моите стихове. Те винаги ме стоплят.
-
И от мен браво! Тази нощ не ще се забрави!
-
Елица, отново силна и въздействаща творба.Много образна и дълбоко емоционална.често сами не можем да си обясним, защо любовта ни е толкова силна към определен човек.Тя не се съобразява с нищо и прощава всичко.
Затова е любов.
Поздравявам те за красивата и талантлива творба и ти желая взаимност в любовта!Бъди благословена! -
Красиво и изящно сътворено стихотворение!
А емоционалното му въздействие е дълбоко и силно!
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
