Небето над нас ще надвисне,
като птица с ранено крило.
Ще докосне косите и дъхът ще притисне,
ще се свлече на земята, като старо седло.
Ще го яхнем във звездната нощ,
препускайки лудо със птиците.
Обуздавайки нощната мощ,
ще влезем в на звездите зениците.
Ще разрежем на Луната косите,
за да свети само за нас.
На морето ще скрием вълните,
заглушаващи нашия глас. ...