От кълбото се разплитам на прежда
и от нишките топли вопли плета.
Тази нощ със свилената си одежда,
наяве или в сън, със мен ще те отведа.
Със клавирени пръсти ще свиря рапсодии,
от които ще забравяш къде си и кой си.
Само взирайки се в лудото пълнолуние,
можеш да узнаеш, че истински ти си.
Ще ти покажа какво е да срещнеш оазис
със напукани от жаждата парещи устни
и сред пясъчни дюни по залез
да напиеш ухания, дълго жадувани. ...