От кълбото се разплитам на прежда
и от нишките топли вопли плета.
Тази нощ със свилената си одежда,
наяве или в сън, със мен ще те отведа.
Със клавирени пръсти ще свиря рапсодии,
от които ще забравяш къде си и кой си.
Само взирайки се в лудото пълнолуние,
можеш да узнаеш, че истински ти си.
Ще ти покажа какво е да срещнеш оазис
със напукани от жаждата парещи устни
и сред пясъчни дюни по залез
да напиеш ухания, дълго жадувани. ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up