Jun 9, 2006, 8:00 AM

Тази нощ съм сама,но много сама 

  Poetry
938 0 7
Тази нощ съм сама, но много сама.
Няма с кого да си говоря, нали валя
и затова небето е тъмно, много тъмно.
Няма звезди, няма хора навън...
даже и кучета няма да лаят.
Детето ми спи, утре рано ще става 
а съпругът днес много тренира
та какво му остава освен
пред телевизора да заспи.
Цял ден готвих, гладих, прах.
Като всяка добра домакиня,
но със всеки ден чувствам,
че нещо безвъзвратно си отива.
На кого ли да кажа, как и колко
тъгувам и скитам във мислите
и търся душата си, а тя от мен си отива,
като дъжда се излива и тихо притихва.
Сама съм, а навън пак заваля.
Ще изляза да гледам дъжда...
Много обичам да гледам как вали.
Как се стичат капките по шепите ми
когато протягам ръце и докосвам
не дъжда, а живота си...



© Евгения Тодорова All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • Интересно се е получило, Джейни. На фона на битовизма - такъв красив стих. Наистина трябва да имаме очи за красотата - тя е навсякъде. Харесва ми как пишеш.
  • Благодаря на всички!
  • Да,тъжно е.Но когато вали и в сърцето се раждат тъжни творби.
    Поздрав,Джейни!
  • Здравей и от мен.
    Стихотворението ти много ме развълнува.И аз понякога се чувствам така.
  • Здравей, Джейни!!!
    Четях стихът ти и точно в този момент вървеше по радиото песен на Ал Бано и Ромина Пауър. Много стара песен. И си представих как седиш на перваза на прозореца, гледаш дъжда и разказваш всичко това. Поздрави за стиха!!!
  • Привет,Джейни!Този стих е точно за мен!Еднообразието понякога убива,но пък се раждат хубави стихове!Поздрав за този!

  • "На кого ли да кажа, как и колко
    тъгувам и скитам във мислите.."
    Джейни,винаги до теб ще има човек,с който да споделиш това
    което те вълнува.
    Поздравявам те за хубавия стих!
Random works
: ??:??