Тази нощ съм сама, но много сама. Няма с кого да си говоря, нали валя и затова небето е тъмно, много тъмно. Няма звезди, няма хора навън... даже и кучета няма да лаят. Детето ми спи, утре рано ще става а съпругът днес много тренира та какво му остава освен пред телевизора да заспи. Цял ден готвих, гладих, прах. Като всяка добра домакиня, но със всеки ден чувствам, че нещо безвъзвратно си отива. На кого ли да кажа, как и колко тъгувам и скитам във мислите и търся душата си, а тя от мен си отива, като дъжда се излива и тихо притихва. Сама съм, а навън пак заваля. Ще изляза да гледам дъжда... Много обичам да гледам как вали. Как се стичат капките по шепите ми когато протягам ръце и докосвам не дъжда, а живота си...
Интересно се е получило, Джейни. На фона на битовизма - такъв красив стих. Наистина трябва да имаме очи за красотата - тя е навсякъде. Харесва ми как пишеш.
Здравей, Джейни!!!
Четях стихът ти и точно в този момент вървеше по радиото песен на Ал Бано и Ромина Пауър. Много стара песен. И си представих как седиш на перваза на прозореца, гледаш дъжда и разказваш всичко това. Поздрави за стиха!!!
"На кого ли да кажа, как и колко
тъгувам и скитам във мислите.."
Джейни,винаги до теб ще има човек,с който да споделиш това
което те вълнува.
Поздравявам те за хубавия стих!
Блокирането на рекламите (Ad Blocker) е в нарушение на правилата за ползване на платформата! Добавете сайта в списъка с изключения във Вашия Ad blocker!
Може да избегнете показването на рекламите, като направите дарение и получите статут на ВИП потребител/Автор ПЛЮС.