Тази обич не беше измислица
или детски-наивна мечта...
Тази обич се случи наистина.
Появи се. Видя. Отлетя...
Тази обич нахлу като вихър.
Преживяното в миг разруши.
Тя не беше пристанище тихо,
нито лек за ранени души.
Тя обърна съдби и представи
и доверие с ревност оплете.
Тя не стъкна семейна жарава.
Не пося във градината цвете.
Тя вилня. После бавно утихна...
И пое през строшени стъкла.
Без следи...
Само няколко стиха
днес напомнят, че тук е била.
© Бианка Габровска All rights reserved.