Oct 27, 2009, 7:38 PM

Тази вечер 

  Poetry » Love
685 0 2

Тази вечер,

когато души ме самотата

и котката дреме пред вратата.

 

Тази вечер,

ме парят мигове вълнения

и любовни опиянения.

 

От онази вечер,

когато времето бяхме спрели

със целувки и любовни трели

и вплетени тела в екстаз,

говореха без думи те за нас.

 

Но тази вечер,

когато пак смее се луната,

а мен измъчва ме самотата,

ще тръгна аз с ефирна дреха

към теб по лунната пътека.

 

И може би на идния завой

ме чакаш, за  да бъдеш

само мой...

 

Тази вечер.

 

 

 

© Дора Ефтимова All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??