Тази вечер ми поднасяш
една изненада
с правото си за точност
и обърканите представи
ме стъписват с безочливост.
Познавам атаката
като средство,
с което се браним,
но отказвам на маниера ти
да лекуваме стари рани.
Защитавам позиция,
от която се пада така лесно –
много е рано за представление.
Моля те,
не вдигай завесата.
Нищо не искам от тебе
(обиден си,
мислиш, че те ругая),
сигналната система срочно
отброява минутите
и ги води към края.
Ако искаш да ме
предпазиш,
предпази ме от
равнодушие,
жалко е, че не съм
влюбена –
знаеш ли, омръзна ми
да те слушам…
© Ел Асенова All rights reserved.