Те
Те
На Яна, Лазар и Сава
Те живеят във свят, преизпълнен с компютри
и със техника свързва се тяхното утре.
О, екранът магнит е, привлича очите.
Той единствен за тях е приятел, учител.
Виж, за книгите време свободно все нямат.
Ни за Ана Каренина, ни за Татяна
те не биха дори си поплакали скришом.
И едва ли над повести днеска въздишат.
Те застават пред разни игри електронни -
уж различни, а всъщност съвсем монотонни.
И дори да поискат, не могат да вземат
онова, що бе важно за моето време -
ах, игрите безгрижни по улички стръмни
в моето детство - на другото, скъпото Търново!
Аз с тревога се питам: какво ще остане
някой ден като спомен при техния заник.
Но далечен е той. Те за него нехаят...
За децата е винаги рано да знаят.
Живодар ДУШКОВ
© Живодар Душков All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
-
Много добре сте го сътворил и е откровено,но оставете децата сами да
творят живота си-те имат право на избор,не се опитвайте да ги осъждате,защото така още повече няма да забелязват книгите! -
Болезнена тема засягаш. Но си мисля, че все още имат шанс, само трябва да им дадем възможността!
-
Колко си прав за жалост!
Мишката май наистина ще изяде книжката
Поздрав -
не могат да четат децата ни,но не защото не правим опити да ги научим.Времената са такива-всичко им се поднася на готово.
-
Днес почти със всичките млади хора е така, това им предлага днешното
време, това харесват. Нашето е отминало, това е техното днес.
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
поздрави за хубавия стих!