Те, лошите пронизват. С лед до мозъка на костите!
Напук, непоклатимо, с тях никога не се докосвай.
И твоят глас мълчи със песента ти тъй беззвучна!
И само безчинстваш, под собствено си було!
Ти загадъчен приятел си за другите!
Защо обичаш с сенките да плуваш?
Ти носиш добротата в себе си
и вече я разпръскваш...
Видял си нещото, което...
другите не виждат...