Напъпилата зора
се изчерви
и си отиде.
Капчици живителна роса
се стекоха бавно
по листчетата на розата.
Не паднаха -
усмихнат слънчев лъч
ги задържа.
И в мен се стича.
От очите
навътре -
там,
дето не се вижда
и не се чува.
Нищо, че капките понякога
задушават и горчат.
Пазя ги -
те са от песен,
която
не изпях.
© Ласка Александрова All rights reserved.