May 24, 2009, 2:55 PM

Те викаха дните си 

  Poetry
520 0 3

Те викаха дните си

Крещейки към нищото

Без гняв

Без изнасилени

Чувства

Те искаха дните си

Обратно

А дните им не се връщаха

 

Свят на три бездомни

Дрипави

Остарели глупци

Син спирт разреден с вода

За да им е топло през зимата

Те са

Завинаги прегърнати

В нуждата един от друг

Те са...

 

И те ще бъдат завинаги

 

Те викаха дните си

А аз не им дадох нищо

Защото нямах каквото искаха

А те в шепите си още го стискат...

Нищото

 

23.05.2009

© Десислав Илиев All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • и ниско бях
    под думите ...

    ...

    Ти си един от авторите, които винаги чета с невероятен кеф!
    Честит празник!
  • ... там
    уххх...

    много, Декс!
  • ... без дъх...

    като присъда...

    Харесах!
Random works
: ??:??