Nella_gold (Нели )
841 4525
Sep 17, 2007, 11:00 PM

Те вървят 

  Poetry
607 0 11

Отива си денят,

на запад слънцето преваля.

И залезът припламва в огнени отблясъци.

 

Но мен не ми се тръгва…

Искам да остана,

за да му се наслаждавам.

Скоро ще изгрее луната.

 

Те вървят – момче и момиче.

Тръгнали са нанякъде.

Мълчат. Колебаят се някак си.

Той иска да й каже колко щастлив е,

тя – нетърпеливо изчаква.

Градът остава зад тях.

Няма я гълчавата, отмира с деня.

Те вървят към онзи техен си свят.

Към къщата на мечтите, онази,

от приказки стари извадена сякаш.

За да останат насаме с любовта си.

Да се насладят като мен на залеза даже.

Защото сърцата им говорят.

И без предел е тяхната обич.

И не напразно всички думи са излишни.

…

Защото само така са щастливи.

А единствена луната им е съпричастна.

 

 

17 септември 2007

NG/nnn

© Нели All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??