Jan 3, 2007, 9:45 PM

Театър 

  Poetry
991 0 35
Завесата се спусна бавно.
На сцената настъпи тишина.
Днес, спектакълът завърши рано,
оставяйки след себе си тъга.
Пиесата си бе житейска,
липсваха във нея чудеса
и вчера беше, като днеска,
повтаряха се същите слова.
Сценарият до болка бе познат,
ролите с години се играха,
чакаше се някакъв обрат,
но и да опитат даже не посмяха. ...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Людмила Нилсън All rights reserved.

Random works
: ??:??