Сцена прашна, а героите сме аз и ти.
Репликите са тъй прости,
в тишината чувам само
"Спри! Недей! Не ме лъжи!".
Сякаш все по-тъмно става,
силна мълния, ами тогава?
Нашата пиеса се изнизва плавно,
а в душите става все по-хладно, хладно.
Сцена прашна, а героите сме аз и ти,
толкоз кратко, а открадна моите мечти.
Ужким кукли бяхме, но уви,
като черен въглен изгоряха нашите души.