aramex70 (Росица Илиева)
35 110
Jul 29, 2008, 7:05 PM

Теб и теб 

  Poetry » Other
766 0 9

Вятърът е

в теб

си...

Дето влиза в тишината и мълчи,

гали недоспалите очи на самотата,

изгаря в огъня съня,

оживява в болката.

Смита зад вратата

забравените думи,

постила легло,

за един -

замръзнал вишнев цвят.

И целува захвърлена подкова

без посока,

хвърля златни сенки

след очите си.

Обладава празното между

теб и теб...

Гали с устни болката,

шепне тайни

неказани никога...

Умира на части

между теб и теб,

в безкрайни пространства -

тишина,

вятъра,

до дъжда...

Започнал отникъде

и нищото...

Вплел в сълзите си дъга

несънувана,

с аромат на бренди и страст,

доказано ничии,

доказано нечии...

Стихва в полета от чакане

рисува в капките себе си.

Чакаш ли ме?

Не мога!

Боли...

 

P. S. Това написах с най-невероятния човек, когото съм срещала! Голяма част от стиховете тук са негови, много малка - мои. Това се случи тази нощ, докато търсихме вятъра, острова и бунгалото. Не казвам името му, защото искам това да е моята тайна, която ще ме следва, докато прекосявам този живот... Между теб и теб!

© Росица Илиева All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??