severianin (Валентин Чернев)
417 677
Jun 2, 2013, 11:00 AM

Тегелът 

  Poetry
792 0 4

 

 

ТЕГЕЛЪТ

 

  

Не вярвайте,

че оня век си е заминал –

додето аз съм жив –

и той е с мен;

до рамене потънал в свойто минало,

аз се държа за утрешния ден.

 

Разпънат между залеза в червено

и изгрева с цвета на син берил,

напрегнал мускули, с издути вени,

два чужди века съм съединил.

 

Днес аз съм мостът,

свързал двата бряга

на времето,

изтичащо през мен.

И да реша – не мога да избягам –

върху ръба на дните съм роден.

 

И ако своето “вчера”

днес забравя

заради “утре” с профил непознат,

ще се разкъса тъканта корава

на вечността, ще рухне този свят

 

и само някакви отломки глина

ще ни напомнят вчерашния ден;

не вярвайте,

че оня век си е заминал –

додето аз съм жив – и той е с мен.

 

И всеки втори или всеки трети

е като мене –

бод с конец дебел

в тегела, свързал две хилядолетия.

 

И няма на света по-здрав тегел.

 

 

© Валентин Чернев All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??