Думите са като камък, забил се в сърцето ми.
Трън с бодли.
Те са остри и проницаеми до кръв.
Болката от тях е голяма ,колкото
корените на едно дърво.
Впива се във вените ми и отравя цялото ми тяло.
Дори и да мине време,
този товар няма да слезе.
Той ще тежи на рамото ми години ,може и десетилетия.
Хиляда обещания и накрая само рани в мен кървят.
Тежко е когато часовникът удари 12 часа.
Всичко се връща отново и отново. ...