Jun 17, 2018, 10:30 PM

Тежестта на стряхата 

  Poetry » Other
673 9 12
Дочакаха върбите да се върна
в разгара на едно зелено лято,
под светлината на луна бакърена,
с косѝ, разрошени от топъл вятър.
Дочакаха тревите да пристъпя
забързано към къщата на баба.
Отвори се вратата, скръцна тръпка,
но ме посрещна старата ни ябълка.
Приседнах под надвесените клони,
да вдишам аромата на земята.
Геранът сигурно ме е запомнил,
но аз се чувствам някак непозната. ...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Ани Монева All rights reserved.

Random works
: ??:??