Mar 9, 2010, 7:15 PM

Тежкият венец 

  Poetry
539 0 1



Над бяла къща със венец,

окичил пътната врата,

се спусна тихата мъгла

и, като истински творец,

скри мъката й от очи.

Че днес, останала сама,

сина не ще посрещне тя.

А майчино сърце кърви...

Трупът на бойното поле
лежал. Във кратки редове

прочете, че не ще се върне.

Венец от тежки цветове

оплете - вместо с тез ръце
сина си рòден да прегърне.

© Стефка Крушарова All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • Рядко разработвана тема в този сайт. Уви, и това го има...
Random works
: ??:??