Тежкият венец

Mar 9, 2010, 7:15 PM

Poetry

659 0 1

Над бяла къща със венец,
окичил пътната врата,
се спусна тихата мъгла
и, като истински творец,
скри мъката й от очи.
Че днес, останала сама,
сина не ще посрещне тя.
А майчино сърце кърви...
Трупът на бойното поле
лежал. Във кратки редове
прочете, че не ще се върне.
Венец от тежки цветове ...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Тежкият венец

Want to read more?

Random works