Ти си силното вино, от което потръпвам.
Знаеш с колко и как... да разпалваш пожар.
Аз съм твойта малага.
И се пием на глътки...
Наш'та знойна въздишка пълни плътен бокал.
До ръба му замайващ, с теб допираме устни.
Пием бавно и жадно подлуделия сок...
Ти - оттам,
аз – оттук...
Закипява кръвта ни...
Гъсто, тежко, пенливо - ни опива до смърт.