Тежаха нощите в очите ми препълнени.
Луните, сърповидни и метални,
разрязваха със острите си ръбове
последната ми тишина. И паднах
сред шумната фуния многословие -
надъвканите опити за разговор
на дъното двутактово боботеха.
А чашите тежаха и премазваха.
И стъклено се впиваха в ръцете.
Пияни спомени се кискаха из пазвите
на лампите, забравили да светят.
Улучи ме поредният ти писък, ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up